В съвременната имплантология има три метода на имплантиране. Изборът зависи от няколко фактора, от които зависи и възможността имплантът да получи първоначална стабилност.
1. Едноетапно, имедиатно (непосредствено) имплантиране
При този метод, който много автори наричат „имплантология без хирургия“, зъбният имплант се поставя непосредствено след изваждането на зъба. Костната алвеола се разпробива малко в дълбочина, ако е необходимо, след което се калибрира и в нея се завинтва имплантът.
В съвременната имплантология все повече навлизат концепциите за имедиатно имплантиране, а също и за ранно натоварване на импланта, при което короната се изработва веднага след поставянето му.
Вижте случай на имедиатно имплантиране при фрактуриран зъб.
2. Едноетапно, отложено, открито имплантиране
Прилага се при вече обеззъбени участъци на челюстите: имплантът се поставя в костта директно през лигавицата. Едновременно се поставя и надстройката, която остава да се показва над лигавицата. Оздравителният процес може да продължи от дни до 3 – 4 месеца.
3. Двуетапно, отложено, покрито имплантиране
Това е класическият метод на имплантиране. Прилага се при всички рискови случаи, които изискват висока прецизност. Костта предварително се оголва, поставят се имплантите и след това се покриват с отпрепарираната лигавица. Изчаква се пълната остеоинтеграция (от 3 до 6 месеца) и на втори етап следва хирургичното разкриване на импланта и поставянето на надстройката. Методът удължава лечението, но позволява качествено интегриране на импланта и има гарантирана успеваемост.
Добрата оценка и правилното планиране на имплантното лечение водят до предсказуеми резултати.
Помощни оперативни техники
В практиката с описаните методи много често се съчетават и помощни оперативни техники:
- увеличаване на обема на костта (костозаместителни присадки, метод на костна експанзия);
- ремоделиране на лигавицата (гингивопластика).
Подробности: Имплантология при недостатъчен обем кост.