След изваждането на зъбите алвеоларната кост променя анатомията си. Тези промени са строго индивидуални и са от голямо значение при съставянето на плана на лечение. За да постигнем дългогодишен траен резултат с имплантното лечение, трябва да имаме достатъчно кост. Ако тя е налице, нещата са прости и ясни.
Аугментация
Ако няма достатъчно костна тъкан, костта трябва предварително да се изгради до степен, която отговаря на критериите за имплантация с добра прогноза. Този процес се нарича аугментация. На желаното място се поставя допълнително кост или заместващ костта материал (понякога и двете едновременно) и там започва физиологично преструктуриране на челюстната кост.
Водена костна или тъканна регенерация
Важно място в съвременната стоматология заема аугментацията на костни дефекти в комбинация с различни мембрани за водена (направлявана) костна или тъканна регенерация (GBR – Guided Bone Regeneration, GTR – Guided Tissue Regeneration). Тя може да бъде:
- едноетапна – едновременно с поставянето на импланта (при по-малки костни дефекти);
- двуетапна – първо се увеличава обемът на челюстната кост, а на втори етап се поставя имплантът.
Ръчна експанзия
Друго решение при недостатъчно количество кост (недостатъчна дебелина на алвеоларната кост) е методът на ръчната експанзия. При него се използва специален комплект костни експандери (bone expander set) с различна дебелина. Целта е:
- да се подобри плътността на костта, а с това и първичната стабилност на импланта;
- хирургът да работи по-сигурно, да се намали рискът от фрактура на костта и да се избегне засягане на максиларния синус;
- най-важното: няма допълнителна загуба на кост, а се осигурява достатъчно място за импланта.
Това са помощни оперативни методи, с които се цели трайно и стабилно имплантно лечение.
Когато костта в областта на горните кътни зъби не стига: Синус лифт.